География и климат

Пловдивското поле представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад, север и североизток се издигат възвишенията съответно на Ихтиманска, Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг, полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях - Марково тепе - е разрушено за направа на павета, с които са били павирани пловдивските улици. Традиционните имена на хълмовете са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието /Стария град/в централната част на Пловдив.

Климатът е преходно-континентален, типичен за доста средноюжни части на Европа. Средната годишна температура е 12,3°С. Средната максимална температура през юли е 30.3°С, а абсолютният максимум е измерен на 5.юли 2000 г. 45,0°С. Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютният минимум - минус 31,5°С е измерен в утрото на 24.януари 1942 г. в състояние на температурна инверсия. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември – 86%, а най-ниска през месец август – 62%. Средната годишна сума на валежите е 540 мм, с максимум през май/юни – 69,2 мм и минимум през септември – 31 мм. Средният годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 33 дни. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 см, а максималната между 6 и 13 см. В „градът под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0-5м/сек), като ветровете със скорост до 1 м/сек са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци, като дните с мъгли за една година са 33 средно.

Климатична таблица